Dec 10, 2008, 10:08 AM

Улица

  Poetry
509 0 5

                   УЛИЦА

 

 

Безспирно се сипе дъжда,

в улуците страха си излива.

Залята от кал и оловна ръжда,

улицата е мрачна и сива.

 

 

Запалил в зелено иглите си бор -

градината с мъка заглежда.

Домът за него е вечен затвор -

росата в маниста подрежда.

 

А къщите накацали врани

в стъклени локви притихват.

 Прозвънват нейде камбани.

 

… Вчерашното днес е  реликва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...