Dec 10, 2008, 10:08 AM

Улица 

  Poetry
373 0 5

                   УЛИЦА

 

 

Безспирно се сипе дъжда,

в улуците страха си излива.

Залята от кал и оловна ръжда,

улицата е мрачна и сива.

 

 

Запалил в зелено иглите си бор -

градината с мъка заглежда.

Домът за него е вечен затвор -

росата в маниста подрежда.

 

А къщите накацали врани

в стъклени локви притихват.

 Прозвънват нейде камбани.

 

… Вчерашното днес е  реликва.

 

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??