Oct 17, 2008, 12:21 AM

Улица "Загоре"

  Poetry » Other
1K 1 3

 Хайде да етикираме живота

с баркодове и цени...

Да маркираме всички важни неща

НИКОГА!!!

Някак си по-лесно ще платим

за грамовете безвремие...

За къщата на цветята

и павираните улици...

За старите матраци

и четири черешки по ръба

на пустите истини...

Колко струва онова чудо

в осем часа търсене?

Помниш ли?!

Странните сенки на дърветата,

по които вървиш себе си...

Колко дълго седим на пейката,

а влакът не идва...

Нито твоя, нито моя...

Няма е приказката,

която разказва вятърът...

Извади скъсания лист:

"Как да си тръгна"...

И си спомни...

Колко струва любовта, бейби?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...