Хайде да етикираме живота
с баркодове и цени...
Да маркираме всички важни неща
НИКОГА!!!
Някак си по-лесно ще платим
за грамовете безвремие...
За къщата на цветята
и павираните улици...
За старите матраци
и четири черешки по ръба
на пустите истини...
Колко струва онова чудо
в осем часа търсене?
Помниш ли?!
Странните сенки на дърветата,
по които вървиш себе си...
Колко дълго седим на пейката,
а влакът не идва...
Нито твоя, нито моя...
Няма е приказката,
която разказва вятърът...
Извади скъсания лист:
"Как да си тръгна"...
И си спомни...
Колко струва любовта, бейби?
© Росица Илиева All rights reserved.
на пустите истини...
Радвам се, че си тук!