Улици, улици
Улици, улици, колко сте мили
в утрото светло, току след разсъмване.
Късно си легнахте, шумно разбили
снощи покоя в букетите гръмнали.
Кой тържеството си беше поръчал
в късната вечер под ярките лумени? -
Някоя мъка в кварталната кръчма,
някоя обич на ъгъла лумнала?
Улици, улици, в дъжд водопаден
ще ви разлее пороят по друмите
и ще измие в асфалта изстрадал
рани от грайфери, черно от думите.
Аз ще остана, надвесен в прозореца,
за да изпратя последната струичка.
В шахтата влива сълзица мадоната,
плачеща скрито във тихата уличка.
© Иван Христов All rights reserved.
