Нобел40 (Делфи) Нобел40 (Делфи)
26
Oct 31, 2006, 1:44 AM

Умилостивяване

  Poetry
1.1K 0 2
Умилостивяване

Ненужно е да съм почтена, някак си...
А вън да тръпне луна любопитна.
Задръжки, свян отмивам на тласъци -
отвътре ми идва чак да политна.

Прекрасно, ще хлътна - усещаш го,
плъзнах се вече по тази пътека.
Непристъпност-измислица, срещам те,
в очите, в душата откривам човека...

Ще си тръгна набързо и знаеш ли,
ще е късно отдавна ...и раздялата...?
Луната ще искам да е пак ухаеща,
а пътеката – старата, бялата...

30.10.2006=18:00
31.10.=19:55

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Делфи All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0