Умирам


                     Болката не мога да спра, тя е в мен, там някъде стои.

                     Търся лекарство, с което да я спра, но не мога.

                      Моето лекарство си ти, ти си и моята отрова.

                            Дали знаеш, че ми причини това?
                      

                    Ти нищо не знаеш, защото си свикнала на внимание.

                    Ти си гордост и красота, която ме пленява за миг.

                    Ти си онова, което не мога да спра, дори да умра.

                             Къде е смисъла на всичко това?

                     Tвоите дири търся в нощта, а себе си губя през деня.

                     Изгрева е залез без теб, а залеза е рая, щом си до мен.

                     Ти си живота и смъртта, затова аз живея там, където и ти.

                                              А къде си ти?