ivo (Иво Йорданов)
14

Mar 5, 2005, 7:10 PM

Умирам бавно

Poetry

2.3K 0 2

Умирам бавно.

Защо не могат чужди ласки

да зарадват бедната душа?

Защо когато ги поискам

чувствам се на дявола слуга?

Какво напред ме тласка -

да обичам и от болка да крещя?

Какво ме кара да се лутам,

безрадостен да скитам по света?

До кога ще виждам само

твойте нежни, хубави очи?

До кога сърцето ми ще страда

щом мисълта към теб лети?

Колко дълго ще съм още

в този сладко - тъжен плен?

Колко дълго ще ме мъчи,

че те няма и не ще си с мен?

Дай ми моля те покой.

Остави ме, моля те на мира,

че въпроси хиляди, дори безброй

бавно, бавно ме убиват.

05.03.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetla11 (Светла Йорданова)

Браво, толкова е истинско.6.

2005-03-06T13:29:33+02:00
Pavel (Павел Димитров)

Хубаво ти е стихотворението , но и малко тъжно , четох ти и другите произведения, налегнали са те любовните мъки , дано ги преодолееш по-скоро.отличен 6.

2005-03-05T19:53:36+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0