Като река,
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди
в любими очи,
рисуваш със думи
непребродени друми,
летиш над поля и гори,
възседнал ураган от мечти...
А когато уморен
склопиш очи някой ден,
звезден ще светиш
на друга река,
поела по пътя
към свойто море
да намери
пристан и тя
за уморено сърце...
© П Антонова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
