Mar 17, 2019, 5:49 PM

Умората е преходна 

  Poetry » Phylosophy, Other
228 6 9

Като река,

която сънува морето,

все препускаш натам,

където те тегли сърцето,

припламват звезди

в любими очи,

рисуваш със думи

непребродени друми,

летиш над поля и гори,

възседнал ураган от мечти...

 

А когато уморен

склопиш очи някой ден,

звезден ще светиш

на друга река,

поела по пътя

към свойто море

да намери

пристан и тя

за уморено сърце...

 

 

 

 

© П Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Гавраиле, дори и съзнателно да не търсиш, сърцето търси!
    Надежда, вяра, любов - са в генетичния ни код!

    Благодаря ви!
  • Има философия, смисъл и хубав поетичен изказ. Хареса ми.
  • Много е хубаво, Пепи! Поздравления!
  • Умората е преходна
    капка любов съживява и най-умореното сърце!
  • А дали умореното сърце ще иска да търси друга река?
    Поздрав и от мен!
  • А някъде на света на края е всъщност морето на безкрая!
    Благодаря ви, нямаше да ми хрумне без вас това за морето на безкрая на края, което породи продължение може би...
  • Промяна на състоянието... Звучи примамливо!
    Харесва ми!
  • Харесва ми! Животът е вечен! Душата се изявява на сцената на Земята, след което се оттегля на друго ниво, където намира пристан...
    Поздравления!
  • Ехаа! Много ми хареса! Няма смърт! Просто сменяш мястото!
Random works
: ??:??