Умората е преходна
Като река,
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди
в любими очи,
рисуваш със думи
непребродени друми,
летиш над поля и гори,
възседнал ураган от мечти...
А когато уморен
склопиш очи някой ден,
звезден ще светиш
на друга река,
поела по пътя
към свойто море
да намери
пристан и тя
за уморено сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
