Уморена
рамка са на черно отражение,
и оглозгани мисли... неизмолени,
блуждаят... търсят изкупление.
Наднича в очите ми тъга,
човърка зверски в зениците,
не виждам нищо... уморени сетива,
а колко бяха огнени светлиците.
Изгонена от нечии устни,
впива се в мен гримаса,
но аз не нося чужди кръстове...
Уморена съм от безчуствена украса!
© Мария Манджукова All rights reserved.
