Уморено небе
Небето се усмихва, уморено от лъжи,
слънцето блести, но с тъмна светлина,
и някъде в мрака едно сърце мълчи,
то е покосено от измами и тъга.
И там някъде, сред суета и вик,
лееха се тежки сълзи от любов,
и де да беше продължило миг,
да не беше чула товя зов...
Но така стана, че в море от самота
и сред гора с много високи дървета,
удави се и се изгуби нейната душа,
предадена от теб и любовта.
Не разбра ли, че светлината вече я няма за нея?
Тя тъжна песен запя, и сега тежки сълзи се леят,
красотата избледня, а очите са сиви и дълбоки,
а къде е радостта - далече в небеса високи.
Прекалено трудно е, те са толкова недостижими,
щастието е тъй далеч, а тя не може да го стигне.
И всичко това, заради твоята подла лъжа,
тя страда и няма радост, а само тъга.
И така... небето се усмихва, уморено от лъжи,
слънцето блести, но с тъмна светлина,
и някъде в мрака едно сърце мълчи,
то е покосено от измами и тъга.
слънцето блести, но с тъмна светлина,
и някъде в мрака едно сърце мълчи,
то е покосено от измами и тъга.
И там някъде, сред суета и вик,
лееха се тежки сълзи от любов,
и де да беше продължило миг,
да не беше чула товя зов...
Но така стана, че в море от самота
и сред гора с много високи дървета,
удави се и се изгуби нейната душа,
предадена от теб и любовта.
Не разбра ли, че светлината вече я няма за нея?
Тя тъжна песен запя, и сега тежки сълзи се леят,
красотата избледня, а очите са сиви и дълбоки,
а къде е радостта - далече в небеса високи.
Прекалено трудно е, те са толкова недостижими,
щастието е тъй далеч, а тя не може да го стигне.
И всичко това, заради твоята подла лъжа,
тя страда и няма радост, а само тъга.
И така... небето се усмихва, уморено от лъжи,
слънцето блести, но с тъмна светлина,
и някъде в мрака едно сърце мълчи,
то е покосено от измами и тъга.
© Нина Найденова All rights reserved.
