Небето се усмихва, уморено от лъжи,
слънцето блести, но с тъмна светлина,
и някъде в мрака едно сърце мълчи,
то е покосено от измами и тъга.
И там някъде, сред суета и вик,
лееха се тежки сълзи от любов,
и де да беше продължило миг,
да не беше чула товя зов...
Но така стана, че в море от самота
и сред гора с много високи дървета,
удави се и се изгуби нейната душа,
предадена от теб и любовта. ...