Уморих се
Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото.
Май лицето е същото,
мое е и тялото.
Но, в очите не виждам детето,
не виждам мечтите.
Ръцете не галят вече цветята,
те в химери са впити.
Ориста ми ли е такава,
или някъде сбърках?
Може би буря се задава,
щом старите рани човърках.
Сега съм лодка, подмятана от вълните.
Без цел, без посока,
останал само с надеждите скрити..
© Живко Делчев All rights reserved.
