Уморих се
Уморих се да бъда сама,
захвърлена в ъгъла на тъмната стая.
Уморих се да бъда добра,
но презряна в живота от всеки накрая.
Обичам силно - до болка,
за да чувствам, че съществувам.
И мразя силно - до болка.
Лицемерно с хора общувам.
Живеейки славно, убивах -
чувствата и хората дори.
Умирайки бавно, разбирах -
колко много изгубих, уви!
Днес плача в стаята - във ъгъла,
защото осъзнах, какво и загубих.
Постилах с рози пътя към пъкъла,
не знаейки след себе си какво оставих.
Студ и празнота царят над мен,
удобно настанени във душата.
Агонизирам всеки час и ден,
но пак се примирявам със съдбата.
В началото на пътя аз избрах.
Сега плащам данък за грешките.
Животът е като игра на шах,
първи си отиват пешките.
Пешки в разиграването мое
бяха щастието и любовта.
Сега се примирявам с битието свое.
Ще продължавам да се валям във калта...
© Лекса Джорджис All rights reserved.
