Apr 3, 2009, 8:17 AM

Уморих се, Любов!

  Poetry
1.2K 0 11

Къде си, Любов?

Къде си се скрила?

На криеница ли пак ще играем?

От толкоз търсене съм се уморила

и даже себе си изгубих накрая!

Но пак продължавам напред -

да те търся...

Океани преплувах, морета...

Давена не един път от сълзи

ще изгрее дъга,

знам...

ще засвети!

Ще те открия, Любов,

най-накрая!

Зад някоя театрална завеса.

Ще ти намигна,

а ти ще излезеш

за свойта поредна пиеса.

Дали ще съм в главната роля...?

Или във второстепенна...?

Дали ще съм щастлива накрая...?

Или отново от болка ще стена...?

Моля те само...

този сценарий...

нека бъде вече последен...

Уморих се, Любов!

Ще прощаваш!

Нямам сили

даже за тебе!


02.04.2009 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лили, благодаря! Марси...права си! Тя наистина се появи, когато най-малко я очаквах, но и в най-неподходящият момент! Снежи...много благодаря. Но тъгата е вътре в мен и ми е трудно да избягам от нея! Ели, колко си права само, колко си права! За съжаление често си тръгва преди даже да сме се усетили! Натали, благодаря! Аз не съм се отказала, просто временна умора! А и Тя е до мен...Може пък и тя вече да се е поуморила малко!

    П.П. За последното не се бях замисляла, но може и така да е! Кой знае...?

    Блабодаря на всички, които бяхте тук!
  • Много е хубаво. Продалжавай да я търсиш не се предавай.Позддравче.
  • Любовта идва и си отива, когато сама реши...
    Замислящ стих.
    Поздрави!
  • С Чинтова! Пишеш чудесно, но и много тъжно!
    Прекрасен стих! Поздрави и прегръдки!
  • Ще я намериш ,повярвай ми, ще дойде когато най-малко я очакваш!Поздравления и прегръдки!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....