Умреш ли, ще се преродиш във птица...
В мехурчета сапунени-години,
живот лети студено и горещо.
Сами тешим се: И това ще мине,
сред вечното очакване на нещо.
Поглеждаш стреснат чакал-недочакал
сред панаира шарен сам и тъжен,
лютивите мехурчета изплакал,
на себе си комай останал длъжен.
И пак политаш, с хвърчила - мечтите,
мехурчета усмихват се щастливо,
че влязло им е слънцето в очите,
едно дете в душата ти е живо.
Когато падне с песен го люлееш,
погрешни стъпки,нижеш - броеница.
Ако боли го учиш да се смее...
Умреш ли, ще се преродиш във птица...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
