PoIsOn`HeArT
17 results
Да прошепнеш ‘Обичам те’ на Коледа…
24-и декември – навечерието на Коледа. Ден, обгърнат от сребристобял сняг, любов, надежда за чудеса и магия. В нашето забързано ежедневие всеки се нуждае от поне един такъв празник в календара, който да стопля сърцето му дори и да е най-мрачният и студен зимен ден ...
24-и декември – навечерието на Коледа. Ден, обгърнат от сребристобял сняг, любов, надежда за чудеса и магия. В нашето забързано ежедневие всеки се нуждае от поне един такъв празник в календара, който да стопля сърцето му дори и да е най-мрачният и студен зимен ден ...
6056
4
Аз съм... онзи, най-силен и смел лъч светлина, който е успял да си пробие път насред сивите облаци в небето.
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек ...
Аз съм... онази студена капка дъжд, нарочно попаднала в окото ти, без да си я искал.
Аз съм... онази позната песен, която не спираш да си тананикаш, без да помниш от кога.
Аз съм... онзи лек ...
998
2
Беше студен ноемврийски, съботен ден. Кафенетата бяха пълни с хора. През огромните стъкла можеха да се видят безброй усмивки и мили погледи. Всеки се смееше, обсъждайки нещо, което го интересува.
Там, навън, обаче стоеше Катерина - младо, немного високо 18годишно момиче. Тя имаше дълга, начупена, до ...
Там, навън, обаче стоеше Катерина - младо, немного високо 18годишно момиче. Тя имаше дълга, начупена, до ...
1426
1
1... 2... 3...
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...
1263
2
Някога ще се налага да затварям очи и да НЕ си те представям.
Някога ще трябва със себе си да се боря.
Някога ще подтискам всички чувства и няма да им позволявам да вземат връх.
Някога ще се усмихвам, за да прикрия празнотата вляво.
Някога ще се смея на глас, така че никой да не чува стенанията на с ...
Някога ще трябва със себе си да се боря.
Някога ще подтискам всички чувства и няма да им позволявам да вземат връх.
Някога ще се усмихвам, за да прикрия празнотата вляво.
Някога ще се смея на глас, така че никой да не чува стенанията на с ...
768
3
И ето, поредната безсънна нощ. Тя се въртеше в леглото си от около час или, може би, два?! Вече беше загубила представа за времето.
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаят ...
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаят ...
1062
8
Посветено на Селена - една истинска приятелка!
Лейла беше едно много красиво и добро петнадесетгодишно момиче.
Откакто се помнеше, винаги беше център на внимание, беше обгрижвана от всички и - нещо рядко срещано - уважавана. В училище беше любимка на учителите, отличничка, но никой не я мразеше или ...
Лейла беше едно много красиво и добро петнадесетгодишно момиче.
Откакто се помнеше, винаги беше център на внимание, беше обгрижвана от всички и - нещо рядко срещано - уважавана. В училище беше любимка на учителите, отличничка, но никой не я мразеше или ...
1510
4
Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...
1007
1
6.00 сутринта е.
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
Тъкмо небето посреща любимото и така чакано слънце и изпраща вече изморената луна. След няколко часа тя отново ще се върне и така е всеки ден.
Вятърът подухва леко и листата на дърветата потрепват като струни, докоснати от ръцете на талантлив музикант.
Птичките току-що отварят очите ...
1097
1
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Обичал ли си както мен сега?
Търсил ли си погледа, а да не го откриваш?
Чувствал ли си истинска тъга?
Молил ли си се за секундичка внимание, ...
Обичал ли си както мен сега?
Търсил ли си погледа, а да не го откриваш?
Чувствал ли си истинска тъга?
Молил ли си се за секундичка внимание, ...
797
1
Днес е трудно да погледнеш в огледалото
и да видиш нищото.
Днес е трудно да повярваш
в себе си.
Днес е трудно да приемеш ...
и да видиш нищото.
Днес е трудно да повярваш
в себе си.
Днес е трудно да приемеш ...
763
3
2727
8
Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...
3952
10
Хе-хе... какъв обрат на съдбата, а?
Пак стоим един срещу друг, но така променена съм аз.
Ти пак се опитваш болка да ми причиниш, но май не успяваш?
Е, да, няма смисъл и да се надяваш.
За мене вече ти си нищо, безразличен си ми, разбери! ...
Пак стоим един срещу друг, но така променена съм аз.
Ти пак се опитваш болка да ми причиниш, но май не успяваш?
Е, да, няма смисъл и да се надяваш.
За мене вече ти си нищо, безразличен си ми, разбери! ...
877
7
Видях те отново с нея!
Не, не се опитвай да ме лъжеш отново.
Достатъчно търпях, достатъчно болка преживях!
Сега стоиш пред мен и спориш, че не е било така...
Да, добре какво е било тогава? Измисли си поредната лъжа! ...
Не, не се опитвай да ме лъжеш отново.
Достатъчно търпях, достатъчно болка преживях!
Сега стоиш пред мен и спориш, че не е било така...
Да, добре какво е било тогава? Измисли си поредната лъжа! ...
1133
1
Идва вечерта и душата ми бавно умира.
При всеки следващ удар на сърцето си мисля, че то спира.
Лягам, но усещам празнина.
В леглото студено аз се въртя и все не мога да заспя.
Болка сърцето ми раздира, но не си и посмисля тя да спира. ...
При всеки следващ удар на сърцето си мисля, че то спира.
Лягам, но усещам празнина.
В леглото студено аз се въртя и все не мога да заспя.
Болка сърцето ми раздира, но не си и посмисля тя да спира. ...
1369
5
Още помня началото...
хубаво беше, нали?!
Нямаше го отчаянието,
което сега е в нашите души.
Нямаше го чувството ...
хубаво беше, нали?!
Нямаше го отчаянието,
което сега е в нашите души.
Нямаше го чувството ...
1298
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
