Упорито петно
Днес провеждам си чистка на речника:
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата,
а със тях заминава и „блян”.
Колко леки са станали строфите
без излишен товар разпилян!
Ще изтрия със гумата „истина”
и със сигурност „страх” и „вина".
Заболя ме главата от чистене,
но сега е моментът. Сега!
Отървах се накрая от „сбъдване”.
Ще изхвърля и „принц”, „бял” и „кон”.
Нямам нужда от „сбогом” и „тръгване”.
... Кой използва такъв лексикон?!...
„Самота” ми омръзна до втръсване,
цял живот как не я замених...
Заболя ме главата до пръсване,
но остана последният стих!
Там едничко напразно „очакване”
се е свило до точките три.
А пред него крещи до прегракване
ненормалното лигаво „спри”.
Съжалявам, но дните ви свършиха –
моят нов лексикон е готов!
Санитарната сеч е завършена.
Боже, щях да забравя „любов”*...
Уж не съм от онези момичета,
дето кътат любови безкрай,
а събрала съм страшни количества!
Ще го чистя със месеци май,
до припадък, до шок, до побъркване...
А където не става с добро,
става с много белина и търкане.
____________________________________
* Любовта – упорито петно!
© Пепа Петрунова All rights reserved.
