Упрек
УПРЕК
Не ме упреквай, че не разговарям,
че съм самотник,
че обичам да съм сам.
Не съм студен,
от огън вътрешен и аз изгарям.
И тръпна винаги от вътрешен
„там-там”…
Не съм безизразен и равнодушен.
Обичам този свят несъвършен!
И теб!
Но често в своя малък свят заслушан,
понякога забравям
мене си и теб.
Не си мисли и туй, че се надувам,
че нямам с тебе аз какво да споделя...
Или от леност някаква
кротувам!
Или пък номер някакъв с това кроя…
Не си мисли, че аз съм безсърдечен.
Пред тебе драматично и нарочно
че мълча.
На нашата любов
аз съм обречен!
Не искам празни приказчици да гълча!
Не си мисли нарочно че го правя,
че задни мисли крия в любовта.
Теб в неродените си оди славя!
Аз в чест на нашата любов мълча!
Не виждаш ли как грее любовта ми?!
Щом те погледна -
иде ми да закрещя!
Възторзите избухват във гръдта ми.
И за това така възторжено
мълча!
© Христо Славов All rights reserved.
