Apr 29, 2011, 9:08 AM

Урагани

  Poetry
782 0 3

УРАГАНИ

 

Попаднах във окото на природна стихия -

ураган с нежното име Ани.

Защо ли ги зоват с нежни имена тия

бушуваши, страшни урагани.

 

Отначало ти беше мила, кротка, добра.

Аз ти се радвах, мислено любих.

Какво стана после, сам не разбрах -

ураган стана и аз те изгубих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Метафората маже да се тълкува по много начини. Единият е, че стрелчите,/каквато съм аз / с мъзрастта стават независими, самостоятелни и много властни. Другото тълкуване, оето аз имам предвиде, че имам обществни ангажименти, а има старо правило, неписан закон, мъжете не обичат жените им да са по-издигнати от тях. Не искам да обиждам мъжете, но мнозина трудно го приемат, а други не могат да го преодолеят.Благодаля на Стефка и на Радка за вниманието.
  • Опасни са, много при това!
    харесах!
  • Много е хубаво!
    А колко урагани
    носят нежно име Ани

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...