Урок
Като камък на шията ми
тази обич нечакана висна,
спомените с усмивки уби
и в душата ми хвърли харизма.
И сега си ми в сънища дар,
аз вървя по жарта на звездите,
в чувствата ти щастлив нестинар,
и гася със надежда сълзите.
Искам времето просто да спре
върху устните твои за малко,
да потрепнеш без дъх колене
и да скриеш в трапчинките радост.
Искам всичко орисано с теб
до безумие – да ми се случи,
после нека умра си проклет -
Бог с грeхa да обичаме учи...
© Михаил Цветански All rights reserved.
