Урок
Години ме упойваха словата ти,
на думите приспивния ромòн,
в мълчанието даже търсех смисъла,
унесено забравил прост урок:
че думите са въздух под налягане,
мълчанието - въздух във покой.
© Пламен All rights reserved.
Jul 23, 2009, 1:00 PM
Comments
Comments
-
На мен много ми хареса, споделям мнението, макар че писах за мълчанието в противоположен смисъл, че не трябва да се мълчи. Хареса ми ритъмът - чете се леко и увлича, завършва поучително и цялата ти творба е мъдра. Добър си, имаш усет, нещо което липсва на мен. -
-
Editor's choice
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
