Урок по родолюбие
Преди да акустираш като вятъра
в сърцето на високият камъш,
там, дето само гаргите сърфират.
И после си колабират изведнъж…
Решила си, все пак да оцелееш,
тъй както оцелява дързостта,
сред глутницата вълча под звездите –
на тоя свят и оня, след смъртта…
Човешкото в човека не умира,
дори когато става на трева!...
То даже – и от гроба се надига,
щом няма смърт, а само синева!
В книжарница превръща Хоризонта,
а себе си – в прозорче от небе –
което се оглежда във Марица,
та цялата Вселена да чете!...
Това което – Ботев ни заръча,
да пазим, като майчина кърма!
Додето съществува Хоризонта!
И няма смърт, а само синева!...
© Георги Ревов All rights reserved.
