Усещам те
във всяка своя клетка.
В уханието си
на всеки миг.
Дори когато
си от мен далече,
пак тук си -
в мислите и в моя стих.
И даже в сънищата
ме прегръщаш
и чувствам
на целувките вкуса.
Където и да си
при мен се връщаш
и на мечтите ми
подаваш ти ръка.
И пак отключваме
най-светлите ни спомени
и пием истината-
живата вода
на вечността
от шарената стомна...
Благодаря ти,
че те има на света!
© Веселка Стойнева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
