Усещане
Колко удобно е да сме практични;
да сме премерено чувствени, тактични;
да си носим готови маски за всякакво настроение,
дори смехът ни вече е заучено положение.
Да сме любезни, но не съпричастни.
На излишни емоции да сме неподвластни.
Видим ли въодушевен алтруист,
съмняваме се в порива му чист.
Защото в подреденото ни ежедневие
няма логично обяснение
някой просто – ей така – да ни обича
и в приятелство да ни се врича.
Но защо ли, въпреки удобството,
болезнено ни липсва благородството?
Останем ли сами във тъмното,
нещо сякаш стиска ни за гърлото?
Защото може към всичко вече да сме пригодени,
но това не е светът, за който сме родени.
© Маргарита Лазарова All rights reserved.
