May 6, 2008, 5:08 PM

Усещане за лято...

  Poetry » Other
4.7K 0 53

 

 

               
                   Спряло
                   е лятото
                   там,
                   във смокинята...
                   едрее
                   в плода...
                   нежно
                   мъжко послание
                   пред
                   топла
                   женска врата...
                   а луната
                   пълна
                   със щедрост
                   безсрамно раздава
                   желания
                   и мисли
                   за грях...
                   и никой не пита...
                   ухае 
                   на нежност
                   нощта...
                   някой отпива
                   любов
                   от извора
                   жадно
                   без свян
                   а ромонът
                   чист
                   отнася
                   някъде в мрака
                   шепот
                   от страх...
                   нежни
                   мисли
                   кротко полъхват
                   с дъх
                   на жена...
                   спряло
                   е лятото
                   пак
                   във смокинята
                   скрито
                   в топли
                   женски бедра...

                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинско, южно, горещо.
  • с обич за вас.
  • Прекрасен стих, когато човек го прочете наистина се чувства в лятото!
  • и ухае

    пак лятото

    там,

    във смокинята,

    на огън

    и страст...

    Усетих вълшебния аромат!...
    С обич, приятелко!!!
  • "...а луната,

    пълна със щедрост,

    безсрамно

    раздава желания

    и мисли за грях..."

    А луната - огромна смокиня
    сладък сок е наляла от нега.
    Лепнат устни от сладкия миг...
    Как красиво е Маги при тебе!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...