Mar 7, 2007, 6:54 PM

Усет

Poetry

605 0 1

Ни дума, ни вопъл, ни стон
сякаш всичко бе от бетон
.
Ни слънце, ни лъч, ни блясък
сякаш всичко обгърнато в пясък
.
Никога, никъде с нищо
а сякаш е различно всичко
.
И наистина се оказа така
това бе няква безцветна дъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

evropa (Нели)

много е безцветно,мълчаливо и тъмно.ти си млад. пищи нещо по цветно и радостно.

2007-03-07T20:54:27+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0