Oct 28, 2015, 4:26 PM

Усет

  Poetry » Other
586 0 2

 

Вземи очите ми във шепи, 

ръцете ти да прогледнат;

и нека маяци от шепот

да водят истините слепи.

 

Вземи очите ми във шепи,

да прогледнат длани слепи.

Нека пламъци нашепват

преродени мигове отнети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Йоана, отнесен съм си аз, ама забравям да се донеса понякога.

    Белла, повтаряемостта е тенденция и ще я боря, но не на всяка цена. В конкретния случай мога да кажа само, че това не са куплети, а припеви.
  • На мен ми хареса усещането, което носи. Някак отнесе мисълта ми на много красиви места Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...