Усетих те в сънят си тази вечер
събрал във себе си безброй слънца...
Понесе чувството, дори и не попита
за сенките и страховете през нощта.
Превърна ме в студени капки нетърпение
разгърнал себе си във чуден свят пред мен..
Удави всяка мисъл черна на съмнение,
възкръснал в нероденият ми още ден.
И дълго след съня останах будна
със празни две от "нямане" очи.
Преглъщах себе си, но вече знаех,
че някъде във тъмното ме чакаш ти...