Усетих те в сънят си тази вечер

събрал във себе си безброй слънца...

Понесе чувството, дори и не попита

за сенките и страховете през нощта.

Превърна ме в студени капки нетърпение

разгърнал себе си във чуден свят пред мен..

Удави всяка мисъл черна на съмнение,

възкръснал в нероденият ми още ден.

И дълго след съня останах будна

със празни две от "нямане" очи.

Преглъщах себе си, но вече знаех,

че някъде във тъмното ме чакаш ти...