empousa5
30 results
Понякога е нужно да избягаш,
с липсата си нощем да го давиш.
Понякога е нужно да те няма,
да изчезнеш,да не се обадиш....
Понякога е нужно и е редно ...
  453 
*
В ъглите на душата си те скрих
далеч от кал и злост човешка
Запазих всяка дума,всеки спомен-жив,
пулсираш в утрото ми като стара грешка.
Да бъда нова,днес, със себе си избрах ...
  426 
Когато настроението ми заглъхне,
впило мълчаливо твоя аромат
и когато утрото ми неродено пак замръкне-
Нека да те има в този свят.
Когато натежала от обида, ...
  509 
Присъствието ти гъделичка сетивата ми.
Сресва мислите ми до една -прилежно.
Бърчи настроението ми смутено и ме търси всяка вечер -безуспешно.
Подарил писмата ми на друга,
да ме срещнеш във съня се каниш. ...
  292 
Ти си като дразнещ гъдел в гърлото.
Заседнал си между мислите и думите ми.
Давиш ме недоизказан. Болезнено премълчан... Безмълвна съм, а ти си глух за немите ми истини.
Като песъчинка заседнала в очите ми, уж случайно попаднала в тях, а всъщност дяволски желана. Пърхам с мигли, за да те изплача, но ...
  395 
***
Продаде ли парченцата надежда,
за да си откупиш болката? -
Разменям ги за още тишина!
  364 
Усетих те в сънят си тази вечер
събрал във себе си безброй слънца...
Понесе чувството, дори и не попита
за сенките и страховете през нощта.
Превърна ме в студени капки нетърпение ...
  631 
Светът разля се в суета,
в аванс отрекъл всичко свято,
а сянката ти грешна пак пълзи
към нероденото си още лято.
Изправила душата си на съд ...
  775 
Премълчах те като вик стаен,
убил слуха и песента у мене...,
като стар, болезнен миг,
откраднал цялото ми време.
Предчувствах те като живот, ...
  1503 
Като грешница потънала във срам,
на себе си отдавна неприличам.
В очите със изгаснали слънца,
със призраците вечер скитам.
Нося аромата на тамян. ...
  1497  10 
Когато слънце смирено сред мрака изгрее,
във време, в което се раждат мечти
и птичките песни любовни запеят..
във мислите мои отново си ти!
Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл. ...
  826  10 
Когато луната се пука без време,
във нощ, във която умират звезди
и споменът мърка в леглото до мене,
във мислите мои отново си ти.
Тръгнах отдавна, без спомен за вчера, ...
  1555  14 
...
И погледите онемяха от безсилие...
безсмислие...
безпътие...
безнадеждност...
...Само споменът остана да тик-така, ...
  716 
Отгледах вяра във сърцето тъжно,
поливах я редовно - ден след ден...
Събудих в себе си детето,
заспало бе отдавна то във мен.
И тръгнах по земята боса, ...
  896 
Недоносена надеждата се ражда,
насилила пределът си съвсем...
Докосване далечно в полумрака,
целувка безконечна на тотем....
Пилеещ спомени и чувства, ...
  1684 
***
Отчаяно неловко те поисках,
възторжено нахално каза "Не!",
мечтите ми във шепите си стисна
и в мен завяха силни ветрове.
Нарамих болката си полудяла, ...
  1657 
Опасно неграмотни чувства,
излишество от кал и суета...
поредната болезнена заблуда,
залог е за разбитите сърца.
Престъпно онемели думи, ...
  929 
***
Нежните ти отблясъци се прокрадват по стената
и се спускат по перваза,
превръщащи се в малки капчици вина...
... губиш се във сенките, потъваш в тишината...,
а маргаритките отдавна вече нямат ...
  683 
Корените ми изсъхнаха от чакане,
след като си тръгна с дъждовете...
и усмивките ми вече са студени,
откакто сянката ти не върви до мене...
Знаеш ли..., разчистих мислите си до една, ...
  754 
Откривам се във сянката си вечно,
сгушена на топло в тъмнината...
Родих те снощи, беше твърде късно,
за да те повия във отплата...
Вдишвам те с надеждата си сутрин - ...
  801 
Плащам днес поредната цена -
трудно мога да си я представя,
но нали съм горда и със чест,
за ретото си просто ще забравя.
Ровя с поглед в "новото" меню, ...
  907 
Облачното настроение притихна,
сля се с тишината,
а северните ветрове отвяха
тъгата, страха и самотата.
... И пепел от изгаснали любови, ...
  958  10 
"По следите на изгубеното време" тръгнах,
себе си излъгах, че ще спра...
Жадна от ръцете ти надежда пиех,
вярвах, че не мога да сгреша така.
Бягах все от сянката си денем. ...
  2718  21 
В лоното на всяка неразкрита мисъл,
в шепота на онемелия отдавна страх,
със силата на скрития у мене смисъл
аз днес намирам светлина сред шепа прах...
... И давя се отново във въпроси страшни, ...
  770 
Тик-так... и часовникът замлъкна,
сритах времето му с крак,
нямам нужда от поредната заблуда,
нали уж времето е в нас?!
Събрах отново абортиралите мисли, ...
  718 
Падни, небе нещастно, върху мене,
сломи ме за пореден път без жал -
нека, моля, нека страдам, нека плача,
да догарям в огнената жар...
... Нека плътта ми тъй греховна да изгние, ...
  806 
Ограбена и плаха светлината се е скрила
дълбоко в тъжните очи,
впила нокти мълчаливо,
в изгасналите паднали звезди.
Всемирна тишина и безразличност, ...
  735 
Откъснах днес живот,
скрих го в джоба си на топло
и налудничево, плах и бос,
страхът ми си отиде безвъзвратно...
Сплетох си от чувства нов венец, ...
  994  13 
Мълчание и шепа прах...
ята от ослепели бели птици -
забравили отдавна своя смях,
рисуващи душите си във щрихи...
... и черно-бели, мънички петна, ...
  755 
Пределът ми изнервен се гуши във страха си -
храни се от лоши мисли и повели,
а чувствата отдавна са заспали,
спокойствието ми завинаги отнели.
... И дишам ужас, раждам мисли почернели, ...
  797 
Random works
: ??:??