Aug 25, 2019, 6:00 PM

Усетило любов

  Poetry » Other
740 4 8

                   Нима не е красиво, усетило любов?!

                      По устните разливат се вълните

                              и плискат своя нежен, 

                                     тръпнещ зов.

                           Покой намерило сърцето,

                  обгърнато със огнен обръч от искри.

                         Парещи, оставилите пръски

                       след себе си незабравими дни.

                                   Следи... пътека,

                              по която босо стъпва,

                              едно изплашено дете,

                  че този свят на влюбен се преструва,

                                    ала той не се...

                    Всъщност всичко е действително,

                                   червенозлатно.

                    В пламъци изгаря обръч от искри,

                     които пламват със надежда жива

                         в детските потрепващи очи.

                 Усетило любов ще бъде по-различно!

                         Ще бъде някак непривично,

                                     романтично.

                               Ще бъде празник...!

                        Целуната и бляскава нощта

                          ще се разлива по вълните,

                          докоснали с капчици вода

                       жадуваните устни и звездите.

                              И влюбени стрелите

                         ще са непосилно вкусни...

                                 Разбери любов!

                   Това дете не би помислило дори...

                                  да те напусне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...