Ушиване на делник
Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа,
ни тегелът ми прав да се движи след едра тропоска.
И остават на голо нещастните мои копнежи,
а денят ми заспива, задавен от неми въпроси.
Но целуне ли слънцето моя прозорец в неделя,
не измила лицето дори на съня си тревожен,
от неравната нишка на синя небесна къделя
ще пресуче сърцето вретено последна възможност.
И ще вляза в стана на деня да нашаря платното,
да прогоня от всички карета чернилката кална.
И това ще е моя съдбовна победа, защото
ще ушия сама на живота си роклята бална.
© Мария Панайотова All rights reserved.
