Ушиване на делник
Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.
Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа,
ни тегелът ми прав да се движи след едра тропоска.
И остават на голо нещастните мои копнежи,
а денят ми заспива, задавен от неми въпроси.
Но целуне ли слънцето моя прозорец в неделя,
не измила лицето дори на съня си тревожен,
от неравната нишка на синя небесна къделя
ще пресуче сърцето вретено последна възможност.
И ще вляза в стана на деня да нашаря платното,
да прогоня от всички карета чернилката кална.
И това ще е моя съдбовна победа, защото
ще ушия сама на живота си роклята бална.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, мила! Че се постара да го откриеш, прочете и коментира!
-
Чудесно е!
-
Искрени благодарности, Бени!
-
Младен и Елица са казали това,коетобих искала и аз...Така, че просто аплодирам, Мария!
-
Чух аплодисментите ви, почувствах се като в една зала с вас, а аз - сияеща на сцената под прожекторите на приятелските ви погледи! Това общуване ми дава толкова много, заражда ме емоционално и ми носи ново вдъхновение! Безкрайно съм ви благодарна!
-
Рокля по мярка! Ах, каква красива асоциация...блаженство ми е да се спирам при теб...
-
Със Ели!...
Аплодисменти, Мария!... -
Поздравления за прекрасния стих, Мария!
-
Силви, коментарът ти ми донесе радост!
-
Красива изработка, откроява се!
-
Направихте вечерта ми щастлива и отворихте вратата за ново вдъхновение, момичета! И аз ви изпращам далечна прегръдка!
-
Твоят стремеж към уникална образност тук е постигнал блестящ успех, Мария!
Поздравявам те за умението! -
Вълнуващ, Мария! Прегръщам те!
-
Е, който не може да рисува с четка, се опитва да рисува с думи! Толкова години упражнявам този занаят, дано съм го усвоила, Наде! С много усилия човек може и добър шивач да стане, че и тъкачка многомашинничка даже!
Изпращам усмивка на теб и Влади с благодарност! -
Рисуваш с думи, Марийче!
-
Лаконичен, както винаги, но по-важното е, че прочете и не пропусна да оставиш коментар, за което ти благодаря, Генек!
-
Хареса ми...
-
Светулчице, Младене, Доре, вие успяхте да облечете деня ми в слънчеви усмивки с риятелската си настройка към написаното от мен и да ме направите щастлива! Радвам се, че общувам с чувствителни творчески натури като вас! Благодаря!
-
Твоите копнежи винаги са облечени в празнични носии, приеми моите искрени възхищения като букет към уникалната ти бална рокля с фолклорни мотиви!
-
Майсторски извезан стих с поетичната игла на въображението и вдъхновението. Ножица тук не е необходима, защото нито има какво да се изреже, нито какво да се добави. Ушиването на "балната рокля на нашия живот" е изцяло в наши ръце, при добро желание от наша страна, разбира се.
"Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла, да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби."
Превъзходен и изстрадан куплет, както е чудесно и изстрадано това великолепно написано стихотворение. Поздравявам те, Мария! -
Марияяяя! Пасва ми по мярка на душата този стих…Ето така ми дойдоха първи мисли: "Креда, ножица и плат сатен вземам в този ден. Почвам да кроя вдъхновена от майстора“…Благодаря ти, за това вълшебство и начина по който повеждаш другия към добро....Хубав и пъстроцветен ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
