Условности? Добре и за какво са?
Условности? Добре и за какво са?
Крилете ни отрязани болят,
след всеки опит – жалък, нескопосан,
да запълзим, щом другите пълзят.
Душите ни изплакват, но насъ̀не,
гласът им денем глъхне сред вини.
Вменявани...И някой все се пъне,
да ни пречупи, да ни приравни,
към своите аршини и калъпи.
Поет бил, писал, любил? Хайде, де!
Измислици това са и са тъпи,
любов ли? Ни се пие, ни яде.
Сърцата ни едва, едва мъждукат,
а в нас живее (жива е едва)
побърканата младост. Не ѝ пука,
за техните вериги, затова,
да спрем да оцеляваме. Забрава
ще ни погълне, вярвай. Като тях
ти не бъди и нека ни спасява,
една любов... Най-тежкия ни грях...
Очите ѝ са небеса огромни
и само тя си струва. И се помни...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
