May 13, 2009, 1:24 AM

Усмихнато

  Poetry » Love
974 0 4

Усмихнато

Когато сутрин ме изпращаш
с Александър на ръце,
в море от щастие запращаш
бащинското ми сърце!

Излизам със усмивка чиста,
денят ми, като самолет,
излита от красива писта,
през дъжд, мъгли и лед!

Когато вечер се завръщам
и Александър сладко спи,
поуморено те прегръщам
и нежно ме целуваш ти...

2008 - 2009 г. (май)

Прага

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Тахов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...