Протягам двете си ръце
и ранно утро ме погали,
едно усмихнато лице
и слънце миглите ми пали.
На чайки чувам песента -
надпяват весело прибоя,
изгониха от мен съня,
доволни сякаш да го сторят.
Отвън разрошено врабче
подскача плахо по перваза,
потропва, сякаш ме зове
навън веднага да изляза.
По улиците чувам глъч,
градът е в своята обвивка,
пронизал е мъглата лъч -
денят започва със усмивка.
С пожелания за усмихната и спорна седмица на всички!
© Валка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
