Усмихни се на леда
Не бързай, Слънце, не залязвай,
виж наоколо каква е зима.
Искам с теб да поприказвам
за леда, който и в душите ни го има.
Ето, с едно око дори кога изгряваш,
дървесата разсъблечени ти радваш,
но само капчуците разплакваш,
а ледът поразмекнат си остава ...
Как да разтопим този лед,
който и душите ни разпъва,
превръщайки човека в нечовек,
а в ледник, край мене който плува?
Не залязвай, засмяно искам да те взема,
да поема вътре от твойта топлина,
може би само с усмивка споделена
в пролетни реки ще претопим леда...
© Валентин Василев All rights reserved.
