Усмихвам си очите
В заровените въглени под пепелта,
все още топлина струи под пръстите.
В забравеност натикани са спомените,
ала понякога се наваляват във очите...
Навярно са води на придошла река,
среднощни дъждове са се изкапали,
а може би от сенките на извори,
които се изтичат през зениците.
И все едно...ще се изплачат дните.
Ще се разлистят пролетно дърветата,
Усмихвам си очите на разсъмване,
във светлина обличам ги и дните.
все още топлина струи под пръстите.
В забравеност натикани са спомените,
ала понякога се наваляват във очите...
Навярно са води на придошла река,
среднощни дъждове са се изкапали,
а може би от сенките на извори,
които се изтичат през зениците.
И все едно...ще се изплачат дните.
Ще се разлистят пролетно дърветата,
Усмихвам си очите на разсъмване,
във светлина обличам ги и дните.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
