Oct 30, 2006, 12:37 PM

Усмихваш ме

  Poetry » Other
1.5K 1 19

Усмихваш ме. Не знаеш колко...
Първото усещане не бе измамно.
Потръпвах, да, страхувах се малко.
Защо ли? Всичко беше странно...

А ти за миг не трепна, не показа,
че външността ми ще ти повлияе.
„Вътрешното е най-важно" - каза,
но аз жена съм и женското ридае.

Не ти се сърдя, не. Така се случва -
пълнеж в обвивка трудно се побира.
Сърцето, то никога не се заключва,
усмивка като водопад оттам извира.

30.10.2006г / 25.02.2008г

(цикъл "Споделено")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами защото съм си такава Ванина.
    Едно отвътре, друго отвън ...
    Такава е реалноста, не е сън.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много истинско!
  • Благодаря ти Ваня.

    Поздрав и усмивка и за теб.
  • Усмивки и от мен!Много ми хареса!
  • Усмихвам се, не го крия
    веселото е вътре в мен.
    Във всеки търся да я открия
    с нея да реша не един проблем.

    Поздрав и усмивка Марти.
    За синия нюанс благодаря ти.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...