30 окт. 2006 г., 12:37

Усмихваш ме

Поэзия » Другая

1.5K 1 19

Усмихваш ме. Не знаеш колко...
Първото усещане не бе измамно.
Потръпвах, да, страхувах се малко.
Защо ли? Всичко беше странно...

А ти за миг не трепна, не показа,
че външността ми ще ти повлияе.
„Вътрешното е най-важно" - каза,
но аз жена съм и женското ридае.

Не ти се сърдя, не. Така се случва -
пълнеж в обвивка трудно се побира.
Сърцето, то никога не се заключва,
усмивка като водопад оттам извира.

30.10.2006г / 25.02.2008г

(цикъл "Споделено")

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Ами защото съм си такава Ванина.
Едно отвътре, друго отвън ...
Такава е реалноста, не е сън.

Поздрав и усмивка за теб.

2007-06-05T00:47:58+03:00
Love (Ванина)

Много истинско!

2007-06-04T23:10:04+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря ти Ваня.

Поздрав и усмивка и за теб.

2006-11-20T02:06:11+02:00
ksaviera (Ваня Глухова)

Усмивки и от мен!Много ми хареса!

2006-11-19T14:11:31+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Усмихвам се, не го крия
веселото е вътре в мен.
Във всеки търся да я открия
с нея да реша не един проблем.

Поздрав и усмивка Марти.
За синия нюанс благодаря ти.

2006-11-07T18:41:23+02:00