Усмивка
От усмивка силата ми се гради.
Усмивката е моята сянка.
Усмихвам се, когато ме боли,
усмихвам се, когато ми е
тежко. Отиваш си, за да не
признаеш слабостта, че от
усмивката ми се страхуваш,
защото силен си, като скала,
но винаги те побеждавам!
Ти искаш, може би, за миг
да ме видиш слаба и безсилна,
да видиш сълзи в мойте очи,
молба да чуеш в гласа ми. И
приковаваш тъжен поглед в мен,
а както винаги... аз се усмихвам.
И отново тръгваш ти сломен
и чуваш в гърдите ти въздишка,
обръщам се за сетен път,
усмивката ми да запомниш.
И нещо пак прелива в теб и
ти неволно се усмихваш.
На кого? На теб? Или на мен?
Или... може би, просто така,
човек дори, понякога от болка
се усмихва!
Усмивката е моята сянка.
Усмихвам се, когато ме боли,
усмихвам се, когато ми е
тежко. Отиваш си, за да не
признаеш слабостта, че от
усмивката ми се страхуваш,
защото силен си, като скала,
но винаги те побеждавам!
Ти искаш, може би, за миг
да ме видиш слаба и безсилна,
да видиш сълзи в мойте очи,
молба да чуеш в гласа ми. И
приковаваш тъжен поглед в мен,
а както винаги... аз се усмихвам.
И отново тръгваш ти сломен
и чуваш в гърдите ти въздишка,
обръщам се за сетен път,
усмивката ми да запомниш.
И нещо пак прелива в теб и
ти неволно се усмихваш.
На кого? На теб? Или на мен?
Или... може би, просто така,
човек дори, понякога от болка
се усмихва!
© Ло All rights reserved.
