Усмивка самотност

Comments

• 

  Burns

  Хареса ми абстрактността, защото предава пряко от емоцията!
  ... телемост...

  2015-09-23T21:53:52+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Любов, не знам защо ме пишеш с главна буква Не викам за помощ, но ти благодаря все пак.
  
  Мисана, благодаря ти за подкрепата

  2015-09-22T23:52:08+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Дерзай, Йоана! Слушай само себе си и лети все по-високо. Посоката е само една - нагоре към Небето. След разяснението, което даде - за въртенето на света, творбата диша още повече и е като чудесно закодиран коан.
  
  Още един път - поздравление за написаното и светъл празник!

  2015-09-22T15:09:05+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Благодаря на всички наминали
  
  Мисана, много ми хареса това „Престанем ли да се замайваме, значи вече не сме на този свят“ Наистина лирическата е загубила броя на усмивките. И наистина не иска лирическият да пада. Прекрасно си разбрал текста и ти благодаря, че го сподели Само правя една вмятка - в случая лирическата е детето, а лирическият - нейният свят. Може би не той се върти около нея, или тя около него, а всеки от тях - вътре света на другия, замаян от видяното
  
  Илко, сякаш четеш право в душата ми, преди още аз да съм намерила нужната ми страница Благодаря ти за хубавото пожелание!
  
  Валери, мога само да се радвам, ако текстът е ребус, достоен за възхищение Радвам се за всички, които са намерили нещичко тук, и се извинявам на всички, които не са.
  
  Георги, „детето в нас винаги трябва да е усмихнато“ ! Май това е най-хубавото заключение. Лека вечер на всички!

  2015-09-21T21:03:44+03:00
• 

  alantuan (Георги)

  Една игра на "сляпа баба". А може и две, или три... На границата между детството и зрелостта на Йоана ѝ се играе. Рискът от "падане" изглежда е значително по-малък, от този да се попадане в руслото на статуквото и скуката. Нали не сме забравили, че детето в нас винаги трябва да е усмихнато...

  2015-09-21T01:42:50+03:00