Усмивка в стих
Знак ли е, знак ли е всичко
в този живот костелив.
Бъркам пак в празна торбичка,
вадя един негатив.
Черно-бял спомен отвява
двете ми бели крила.
Спъва ме външната врява,
нищо не става по план.
Ето, че счупих си чашата.
Ех, днес дано ми върви.
Тръгнах, по пътя отпраших,
глуха за хорски мълви.
Минах напряко в тълпата,
даже не минах – летях.
Но милостива съдбата
звънна, защото се спрях.
Утрото беше дъждовно,
гледка в очите си свих.
Капките бяха ли довод?
Мъж се усмихваше в стих.
© Ани Монева All rights reserved.
