May 2, 2015, 7:15 PM

Усмивката, която ти ми подари

  Poetry » Love
1.5K 1 7

Усмивката, която ти ми подари,
по детски прекрасна е и чиста,
аз я нося, да ме пази от беди...
и тя огрява лицето ми лъчисто!

 

Усмивката ми прави ме красива,
в очите ти го виждам аз това,
в тях пламъчета гонят се игриви,
отражение са те на любовта!

 

По-нежна е от синевата на небето,
от парещото слънце е по-гореща,
любов такава извира от сърцето,
и много рядко се в живота среща!

 

В усмивката, която ти ми подари,
и моята любов към тебе се оглежда,
като вселената е тя огромна, запомни,
щастие за мене е и сбъдната надежда!

 

В усмивката ми е събрана красотата,
с която Господ щедро ни дарява,
на слънцето, небето, даже и цветята
и в нея, всичко туй се отразява!

 

Калина Влади / KB_BBB / 02.05.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за позитивните коментари за дебюта ми в "Откровения"! Признавам, че с доста голяма доза страх и несигурност, се осмелих да публикувам свое стихотворение!Аз пиша от скоро, но интереса ми към поезията е от тинейджърските ми години! А колкото до усмивката, тя е мой...патент!Още веднъж БЛАГОДАРЯ и за отличните оценки!За мен ще бъде истинско удоволствие , ако успея да ви докосна с още мои стихове!Пламена, сърдечно ти благодаря за изказаното от теб гостоприемство!!!
  • С усмивка минавай през бурите! харесах!
  • Нежна, чиста и всеотдайна любов изпълнена с лъчезарната усмивка на влюбената. Така жената е най-привликателна, когато е безгрижна, лекоподвижна
    и винаги усмихната.Бъди такава, Калина!

    Желая ти усмихната и слънчева любов!
  • Калина, дано винаги запазиш тази позитивност и духовна чистота, които струят от стихотворението ти!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...