Чисто бялата покривка
не хареса нещо, Мимето,
и я украси с усмивка
със на мама си, червилото.
Нарисува и звездички,
зайче палаво, скокливо,
и цветенца със очички,
още Слънце закачливо.
После къщичка добави,
със семейството отпред.
И сама не се забрави -
Там си хапва сладолед.
Вечерта, щом всички се прибраха,
при вида на новата покривка
от сърце, със Мимето се смяха,
и всеки нарисува по усмивка.
31.05.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
