Jul 22, 2016, 11:40 PM  

Oбещание 

  Poetry
2164 5 15

Моят свят днес е глух.
Пия чай от звъника.
Нито глас, нито слух,
че живот в мене блика.
Днес съм тиха вода - 
неподвижна повърхност.
В този къс тишина
мъдростта си претърсвам.
Пренареждам се в ребуса
с име вместо молитва,
шепна само на себе си
и се спускам, не литвам.
Имам три дълбини:
за свои, страшни и смели.
(Пагони с морски звезди
за малкото оцелели).
А е пълно с отломки.
И е пълно с удавени.
На себе си съм потомка
и имам още за даване.
Пия чай от звъниче.
Днес за близост е рано.
Днес е мост, но различен.
Утре е обещание.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??