22.07.2016 г., 23:40 ч.  

Oбещание 

  Поезия
2162 5 15

Моят свят днес е глух.
Пия чай от звъника.
Нито глас, нито слух,
че живот в мене блика.
Днес съм тиха вода - 
неподвижна повърхност.
В този къс тишина
мъдростта си претърсвам.
Пренареждам се в ребуса
с име вместо молитва,
шепна само на себе си
и се спускам, не литвам.
Имам три дълбини:
за свои, страшни и смели.
(Пагони с морски звезди
за малкото оцелели).
А е пълно с отломки.
И е пълно с удавени.
На себе си съм потомка
и имам още за даване.
Пия чай от звъниче.
Днес за близост е рано.
Днес е мост, но различен.
Утре е обещание.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??