Утеха

Poetry » Other

1.1K 0 12

УТЕХА

Остаряло мое Човече

и стара, моя любов,

къде замина далече,

ни знак, ни поздрав,

ни зов.

Тук мъкнем си

някакви навици,

когато останем сами,

по вестникарските полета,

пишем стихове -

не сплетни.

Вярваме в разни истории -

били или не били.

И се доверяваме на онези -

дошли и пак отишли…

Остаряло мое Човече -

ти спомен или мечта,

който остана – остана,

боля ни и пак преболя.

Но има една утеха,

че като нас - тогава, преди

и сега - тайно стихове пишат,

когато останат сами…

Wali /Виолета Томова/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

hapka-kapka (Десислава Вълова)

Сигурното лекарство да няма толкова насилие е да излееш себе си в стих!

2016-05-08T15:14:44+03:00
aldiradina (Албена Радина)

Харесва ми!

2016-05-05T21:34:45+03:00
Eia (Росица Танчева)

Ех, че ми допаднаха тези стихове!

2011-07-03T22:24:57+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Невероятен стих, напомня ми малко на някоя от онези вечни песни, които ще останат в сърцата на хората, и които те винаги ще свързват с някакъв спомен от миналото. Идея си нямам защо!

2011-07-03T21:43:27+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

много мил стих, Виолета...
писането е нещо като дишане...

поздравления!!!

2011-06-23T23:02:02+03:00