Утеха
УТЕХА
Остаряло мое Човече
и стара, моя любов,
къде замина далече,
ни знак, ни поздрав,
ни зов.
Тук мъкнем си
някакви навици,
когато останем сами,
по вестникарските полета,
пишем стихове -
не сплетни.
Вярваме в разни истории -
били или не били.
И се доверяваме на онези -
дошли и пак отишли…
Остаряло мое Човече -
ти спомен или мечта,
който остана – остана,
боля ни и пак преболя.
Но има една утеха,
че като нас - тогава, преди
и сега - тайно стихове пишат,
когато останат сами…
Wali /Виолета Томова/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
Харесва ми!
