Сърце пълно с утеха,
а душата ми все още е мека.
Да вярвам в мечти нереални,
пълна с отговорности и задължения, вече банални.
Любовта ти, изчезна ли? Къде е?
За живот с прегръдки ли, тя копнее?
Или още мислиш за ранните години,
за белите шеговити, изгубени като в пустини.
Или пък си мислиш и умуваш,
че нещо може би ти липсва?
И от безхаберието човешко,
започва да ти писва. ...