Утихва бурята
Бушува бурята... бушува и не спира,
срещу предателствата, срещу това,
че мълча - когато ми се иска
на глас да крещя!
За да заблести в небето
като ярка звезда истината,
правдата и добротата...
Защо, болката в мен е толкоз силна!
Крещя без глас! Но, кой така ще чуе -
за болката в душата и сърцето...
И все така сълзи живота,
през миглите се спуска -
без посока... а в мен вали
и буреносни облаци се блъскат!
Студено е... замръзват сетивата ми...
А мълчанието - какво ми донесе,
само болка от пробождане в сърцето!
Ранена съм... кръвта се слива с тишината!
В капан съм... дори не мога да избягам...
и блъскам с наранени немощни крила
клетата си клетка - където железните
обръчи на мрака се впиват все
по - жестоко и дълбоко в мене...
Тишина...ба мислите чертаят
нови слънчеви пътеки...
Утихва бурята! А вятъра попива с устни,
сълзите ми солени... Тихо е... утихна бурята
и клетата ми клетка се разпада - с надежда
вяра и любов разчупих обръчи железни!
И сега светлината ме целува и ме гали,
нежно ме прегръща...!Шепти ми тихо -
нима не знаеш слънчево момиче,
че си войн на светлината...!
© Катя All rights reserved.
