Утре
Обичай ме и нежно ме прегръщай
със поглед, с устни, с искащи слова.
Не спирай! Забрави, че има утре,
светът започна - свършва с мен и с теб сега.
Утре е далече! Не поглеждай!
Виж тишината кротко как заспа.
Обичай ме! Прегръщай ме! Не спирай!
И минало, и бъдеще в едно са те сега.
Когато утрото надникне любопитно,
ще поемем пак по своя мрачен път.
И ще боли! Безкрайно!
Но болката си ние ще превърнем
във спомени, в мечтание, в копнеж, във страст...
Сега целувай ме! Прегръщай ме! Не спирай!
Нека виждам синевата в твоите очи!
Нощта все още спи, прегърнала е тишината.
А утре... Утре нека да боли!
© Яна Танева All rights reserved.
