Утре
Вече спрях да се взирам назад
и да търся очите си в спомени.
В този див и задъхващ се свят
искам нашето утре да гоня.
Че от спомени много боли,
тъжно в тях любовта е стаена.
Те взривяват порой от сълзи,
и променят живота без време.
И какво, че през сто планини
днес догонваме слепи недели.
Често просто тъгата вали
щом откраднем си спомен от вчера.
Даже пътят, зареян напред,
често крачи от болка разкъсан.
Ала има ли синьо небе,
всяка жажда в мечта ще възкръсва.
Погледни, утре има мечти –
перлен наниз от дръзки надежди.
И под дъжд, полудял за звезди,
по-красива любов ни поглежда.
Вече спрях да се взирам назад
но и утрото още е чуждо.
Знам, от обич се ражда мечта,
и светът по-красив се събужда.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
